Време
Време
Ти се движиш към мен като ледник.
Смилаш всичко пред себе си в себе си.
Аз стоя срещу теб и те гледам.
Омагьосан. Направо обсебен съм.
Миг след миг, с половин милиметър
се придвижваш зловещо насреща ми.
Ще ме смажеш, не се ли преместя,
но стоя, закопнял за човещина.
Може би точно в теб ще я срещна.
Тя отдавна избяга от хората.
Много малко сме днешните грешни,
сред безгрешници, пуснали корени.
Аз стоя срещу теб да я върна.
Затова съм застанал на пътя ти.
Както всички - и мен ще погълнеш
с топлината, в душата ми скътана.
Но дано се окаже, че с нея
ще се срине критичната точка.
И голямото ледотопене
между хората може да почне.
© Александър Калчев All rights reserved.
