14.10.2006 г., 1:04

Време

821 0 2
Не се обръщай, времето минава,
не гледай там, часовникът ти изостава.
Сега това е, което утре ще го няма,
времето е, знай, неизлечима рана.

Когато ти си се родил , си чакал
и колко нощти сам си плакал.
А след това, детенце малко,
времето минава, колко жалко.

И после мъж за малко ти си бил,
и много тайни може би си крил.
Сега си старец, пред смъртта витаеш,
на всички ще е мъчно знаеш.

Недей да рониш сълзи, времето минава,
когато ти си тръгнеш друг ще се яви тогава,
ще тръгне той по твоя път отново,
отвлечен е от времето тъй скоро.

Недей оставя нищо тука,
с времето ще бъде на боклука.
Нали и с теб така направи,
дали си бил, не ще се знае. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...