14 окт. 2006 г., 01:04

Време

822 0 2
Не се обръщай, времето минава,
не гледай там, часовникът ти изостава.
Сега това е, което утре ще го няма,
времето е, знай, неизлечима рана.

Когато ти си се родил , си чакал
и колко нощти сам си плакал.
А след това, детенце малко,
времето минава, колко жалко.

И после мъж за малко ти си бил,
и много тайни може би си крил.
Сега си старец, пред смъртта витаеш,
на всички ще е мъчно знаеш.

Недей да рониш сълзи, времето минава,
когато ти си тръгнеш друг ще се яви тогава,
ще тръгне той по твоя път отново,
отвлечен е от времето тъй скоро.

Недей оставя нищо тука,
с времето ще бъде на боклука.
Нали и с теб така направи,
дали си бил, не ще се знае. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...