Време
не гледай там, часовникът ти изостава.
Сега това е, което утре ще го няма,
времето е, знай, неизлечима рана.
Когато ти си се родил , си чакал
и колко нощти сам си плакал.
А след това, детенце малко,
времето минава, колко жалко.
И после мъж за малко ти си бил,
и много тайни може би си крил.
Сега си старец, пред смъртта витаеш,
на всички ще е мъчно знаеш.
Недей да рониш сълзи, времето минава,
когато ти си тръгнеш друг ще се яви тогава,
ще тръгне той по твоя път отново,
отвлечен е от времето тъй скоро.
Недей оставя нищо тука,
с времето ще бъде на боклука.
Нали и с теб така направи,
дали си бил, не ще се знае.
© Таня All rights reserved.