Време е
918
0
3
Време е да се намеси разумът,
да спре да слуша сърцето -
то е сляпо и обсебено,
но трябва някой да му каже,
че пътят му - е грешен.
То се бори достатъчно -
със зъби и нокти се бори
за една обречена Любов.
раздава нежност, обич раздава,
но тя - потъна във нищото,
удави се в мълчание,
попарена с лед и неискана...
След толкова години неслучване
я взех за светлина,
а тя се оказа болка - още една...
Сякаш малко ми бяха другите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Иванова Всички права запазени
