myworld (Аз)
284 845
28.11.2013 г., 17:49 ч.

Време е... 

  Поезия
428 0 10

Аз не стрелям никой по вина. Дълго носих своя отпечатък.
Боли във мен и всяка тишина. Погубих си в греха душата.

Но търсих във Живота мир. В най - тънката човешка клетка.
И мъката бе там, подир... Дяволската сънна гледка.

Как галих се в тревица - стрък. Сред бурени отвъд скалите.
Виждах хора да проливат кръв. И питах: - Господи, какво делите?

През слепият във нас куршум. И пръстите на този спусък.
Тъй черният в главата ум... не може да се чувства гузен.

А аз не стрелям никой по вина. Дълго носих своя отпечатък.
Ти не чакай пак да те раня. Време е да излекуваме Земята!
















© Аз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, М. Бъди здрава!
  • Но търсих във Живота мир. В най - тънката човешка клетка.
    И мъката бе там, подир... Дяволската сънна гледка.

    Това си взимам, с много болка и надежда. Почитания, Васил!
  • Благодаря ти, Минка! Хубав ден ти желая!
  • А аз не стрелям никой по вина. Дълго носих своя отпечатък.
    Ти не чакай пак да те раня. Време е да излекуваме Земята!

    Прекрасно послание!Поздрав!
  • Благодаря ти, Вихра!
  • Аз все още стрелям...по вини и други лоши неща... Браво на теб!
  • Благодаря ти!
  • Извинявай! Оправено е!
  • Благодаря ти, Санвали! А иначе си права! Ако искаме промяна, трябва да започнем първо със себе си!
  • Хубаво е посланието на стиха ти, Васил! Поздрав от мен! Нека я излекуваме, като започнем от себе си!
Предложения
: ??:??