Време е...
Аз не стрелям никой по вина. Дълго носих своя отпечатък.
Боли във мен и всяка тишина. Погубих си в греха душата.
Но търсих във Живота мир. В най - тънката човешка клетка.
И мъката бе там, подир... Дяволската сънна гледка.
Как галих се в тревица - стрък. Сред бурени отвъд скалите.
Виждах хора да проливат кръв. И питах: - Господи, какво делите?
През слепият във нас куршум. И пръстите на този спусък.
Тъй черният в главата ум... не може да се чувства гузен.
А аз не стрелям никой по вина. Дълго носих своя отпечатък.
Ти не чакай пак да те раня. Време е да излекуваме Земята!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
