Време е...
Аз не стрелям никой по вина. Дълго носих своя отпечатък.
Боли във мен и всяка тишина. Погубих си в греха душата.
Но търсих във Живота мир. В най - тънката човешка клетка.
И мъката бе там, подир... Дяволската сънна гледка.
Как галих се в тревица - стрък. Сред бурени отвъд скалите.
Виждах хора да проливат кръв. И питах: - Господи, какво делите?
През слепият във нас куршум. И пръстите на този спусък.
Тъй черният в главата ум... не може да се чувства гузен.
А аз не стрелям никой по вина. Дълго носих своя отпечатък.
Ти не чакай пак да те раня. Време е да излекуваме Земята!
© Аз All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти, М. Бъди здрава!
-
Но търсих във Живота мир. В най - тънката човешка клетка.
И мъката бе там, подир... Дяволската сънна гледка.
Това си взимам, с много болка и надежда. Почитания, Васил! -
Благодаря ти, Минка! Хубав ден ти желая!
-
А аз не стрелям никой по вина. Дълго носих своя отпечатък.
Ти не чакай пак да те раня. Време е да излекуваме Земята!
Прекрасно послание!Поздрав! -
Благодаря ти, Вихра!
-
Аз все още стрелям...по вини и други лоши неща... Браво на теб!
-
Благодаря ти!
-
Извинявай! Оправено е!
-
Благодаря ти, Санвали! А иначе си права! Ако искаме промяна, трябва да започнем първо със себе си!
-
Хубаво е посланието на стиха ти, Васил! Поздрав от мен! Нека я излекуваме, като започнем от себе си!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
