Пулсират страниците и простенват,
премигват
под очите ми
графитът стърже, неусетно
потрепват пръстите,
потънали.
Въздишката ми отвисоко пада
на въглени,
начупва се,
ръцете ми сами посягат
треперещи,
отключват ми.
По стълбите трепти усмивката,
измислена,
за да излъже стаята,
сега на сляпо бягам да те стигна,
Живот -
без мен поел посоката.
© Ася Всички права запазени