време е
Пулсират страниците и простенват,
премигват
под очите ми
графитът стърже, неусетно
потрепват пръстите,
потънали.
Въздишката ми отвисоко пада
на въглени,
начупва се,
ръцете ми сами посягат
треперещи,
отключват ми.
По стълбите трепти усмивката,
измислена,
за да излъже стаята,
сега на сляпо бягам да те стигна,
Живот -
без мен поел посоката.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ася Всички права запазени
