Време, спри се!
Време, спри се! За къде презглава
като лудо препускаш през дните ми?
Нима не разбираш? Точно сега
най - те ценя и изпълвам с нов смисъл.
И понеже не зная до кога и доколко
си ми отредено за земното странстване,
днес ще те спра… Дали е възможно?
Не мога да чакам поредно прераждане.
Заключих стрелките на всички часовници.
Утрото превърнах в разтегливо понятие.
Вървя без чъдър в дъждовни следобеди,
и вдишвам залези в лилаво ухание.
Все си обещавам да не гледам назад -
куп пропуснати мигове. Ти си виновно!
Не, не съжалявам… Бих опитала пак
да подгоня мечтите свои повторно.
Аз не бързам вече за никъде (странно)...
Думите в рими са моето вдишване.
Имам още толкова много за даване,
а всеки ден ми е … Ден за обичане!
Време, храня те със стих и със песен.
Нищо, че дните ми - трошици кълвеш.
Виж, пролет гостува на моята есен…
Крачка забавѝ, за малко поне!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
Живот! От сърце ти благодаря! Бъди здрава и все така вдъхновена и раздаваща смисъл чрез поезията си.💗
