Време за лягане
Разплита си косите. Полунощ е.
(Часът на самодиви и магьосници.)
Не бърза, би могла да чака още.
Играе лъч по тънката ѝ нощница.
Сама е. Разговаря с тишината си.
Горят свещички в ледените свещници.
Усмихва се на мъртви вероятности
и има нужда просто да е вещица.
Сега ѝ трябва само стрък безумие,
за да приспи безпаметно умората
от мислите, копнежите и думите,
от дългото лавиране сред хората.
Разресва сънен образ в огледалото.
Луната отразява се в прозореца.
Душата търси път, далеч от тялото.
В една сълза се давят тежки горести.
Леглото ѝ прилича на разпятие.
Сънят е шампион по дълго бягане...
На мрака в безсърдечните обятия,
свещта догаря. Време е за лягане...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
Много добра поезия! Поздравления!
