Време за лягане
Разплита си косите. Полунощ е.
(Часът на самодиви и магьосници.)
Не бърза, би могла да чака още.
Играе лъч по тънката ѝ нощница.
Сама е. Разговаря с тишината си.
Горят свещички в ледените свещници.
Усмихва се на мъртви вероятности
и има нужда просто да е вещица.
Сега ѝ трябва само стрък безумие,
за да приспи безпаметно умората
от мислите, копнежите и думите,
от дългото лавиране сред хората.
Разресва сънен образ в огледалото.
Луната отразява се в прозореца.
Душата търси път, далеч от тялото.
В една сълза се давят тежки горести.
Леглото ѝ прилича на разпятие.
Сънят е шампион по дълго бягане...
На мрака в безсърдечните обятия,
свещта догаря. Време е за лягане...
© Вики All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Лаконични коментари дотук. И моят ще е такъв. Така се случва, когато произведението хем казва всичко онова, за което е създадено, хем го прави и по правилния начин.
-
Майсторска работа! Поздравления!
-
Много ми хареса, Вики!
Много добра поезия! Поздравления! -
Поздравление за стиха!
-
Само от Самодива мога да харесам самодивска поезия!
-
Много ми хареса, макар че го чета сутринта. Ще си го препрочетам всяка вечер, докато го наизустя.
-
Вики, сякаш си го писала за мен!
Благодаря ти!
Стих, който влезе в душата ми! -
Много готическа атмосфера с фентъзи елементи!
Съвсем по моя вкус! Браво, Вики! -
Образно и много красиво, като в приказка!
-
Вики, от самодива до вещица...и обратно! Ами то няма много голяма разлика де! Шегата настрана– чисто женско стихо, което ми влезе под кожата!
-
Усмихва се на мъртви вероятности
и има нужда просто да е вещица. Супер! -
Разкош!
Самодивски омайности!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
