Време за любов

/Свидна/

Сред бурното море платна издува,

корабът на спомени предишни

и няма думи или мисли грешни,

щом любовта душата ми помилва.

На залеза във скута коленича,

от чашата му пия глътка вечност,

на челото ми кичур се ветрее,

тъмна нощ в очите ми наднича.

В такава нощ луната покорена,

с черен креп лицето си покрива

и няма я пътеката красива,

аз птица съм във полета ранена.

Но вятър щом в ръцете си ме вземе

и вдигне ме високо към небето,

а волното изпълни ми сърцето,

за теб Любов е всичкото ми време!