Време за любов
/Свидна/
Сред бурното море платна издува,
корабът на спомени предишни
и няма думи или мисли грешни,
щом любовта душата ми помилва.
На залеза във скута коленича,
от чашата му пия глътка вечност,
на челото ми кичур се ветрее,
тъмна нощ в очите ми наднича.
В такава нощ луната покорена,
с черен креп лицето си покрива ...