Време за обичане
Лудо нацъфтели са дърветата
в бяло, бяло - поглед дето стига.
Сребърна луната свети, та
сто пътеки в мрака да разстила.
Януари глади си брадичката
с ледени висулки - тънки, гъсти.
Облаци събрал в ръцете. Всички те
ваят сняг от меките си пръсти.
Литнали снежинки като ангели
някъде от рая бял на зимата.
Грейва с тях земята, тихо паднат ли -
приказно начало на годината.
От звездите - бисерчета цели,
Принцът малък може би наднича.
И цъфтят дървета полудели...
Времето е точно за обичане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
