Животът е такъв,
че хората прощават
на тези, които не заслужават...
И рано или късно тези, на които разчитат,
отлитат...
И тези, на които държат,
просто не могат да задържат...!!
А розите имат бодли
и от тях боли...
И сълзите май,
просто нямат край,
а?
И стените
рано или късно потъмняват от дъжда
на времето... сиво.
И желязото на щастието покрива се със
ръжда.
Нещо диво
от душата.
Нещо неприкрито
и време за разплата!
© Снежина Руменова Всички права запазени