Време за сбъдване
Днес опитах, ей, Богу, невръстният ден бе свидетел,
да направя леха под конец за неникнало цвете
но земята е кална и мокра и рано е – зима.
Сякаш чужда настръхва пръсттта – нелюбима.
И с насмешка врабчето забързано люшва стобора,
сякаш казва : — "Мълча си, то с луди и аз не говоря."
Само ланшните листи в нозете ми шушнат полека:
" — Спи земята набира тя сили, човеко. И нека."
Всички корени пускат невидими жилчици бледи,
само ти полудя и сънуваш трева, слънчогледи.
Остави февруари на двора спокойно да дреме,
всяко чудо, поете изисква за сбъдване време.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
