3.03.2011 г., 12:30

Времената носят своите тайни

636 0 0

Времената носят своите тайни

 

 

…Някога бях аз млада, красива,

макар и в лъжа, аз бях щастлива,

 

но ти замина далеч за чужбина,

а болката даже и до днес не мина.

 

 

Сега съм стара, косите белеят,

но спомените за теб не ще избледнеят.

В шкафа голям, в малка кутия

 

аз спомени пазя и снимката крия.

 

 

Някога от теб това ми остана

и моята дълбоко крита рана.

С ръце остарели стискам снимка една,

умирам с надежда за любовта…

 

 

Надежда ще нося в мойта душа

да ти каже сърцето това, което на земята не успя.

И ето, последните думи изричам:

„Вовеки аз него ще ОБИЧАМ! ”

 









Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...