Времената носят своите тайни

…Някога бях аз млада, красива,

макар и в лъжа, аз бях щастлива,

но ти замина далеч за чужбина,

а болката даже и до днес не мина.

но спомените за теб не ще избледнеят.

В шкафа голям, в малка кутия

аз спомени пазя и снимката крия.

Някога от теб това ми остана

и моята дълбоко крита рана.

С ръце остарели стискам снимка една,

умирам с надежда за любовта…

Надежда ще нося в мойта душа

да ти каже сърцето това, което на земята не успя.

И ето, последните думи изричам:

„Вовеки аз него ще ОБИЧАМ! ”