Мр.Тръмс (Тръмс Гърков) Мр.Тръмс (Тръмс Гърков)
2 37
21.09.2007 г., 9:30

Времето...

1K 0 1

Времето играеше драма
с костюми и лица непознати,
с декори, покрити с тъга,
на сцена от шарени плочки,
потънала в гъста мъгла.

А героите, безмълвни лица,
отдавна забравили какво е живот.
В пиеса за двама
открили парченце любов.
И тъй искрен бе - момент на раздяла
с думи изречени
и прегръдка след тях.

Но времето тъй бързо тече,
не спира да търси нови герои за своята драма.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тръмс Гърков Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0