Колко бързо времето минава,
като мълния в миг небето осветила,
а след този миг нищо не остава,
само тътен от далечен гръм замира.
Сякаш вчера беше онзи ден, когато
душата ми бе волна птичка
и с куп мечти сърцето ми богато
представяше живота като весела игричка.
Очите бяха попивателна хартия,
лицето - израз на спокойствие и вяра.
Огромната любов не можех да прикрия
и смеех се на всичко винаги, без мяра. ...