Времето
Колко бързо времето минава,
като мълния в миг небето осветила,
а след този миг нищо не остава,
само тътен от далечен гръм замира.
Сякаш вчера беше онзи ден, когато
душата ми бе волна птичка
и с куп мечти сърцето ми богато
представяше живота като весела игричка.
Очите бяха попивателна хартия,
лицето - израз на спокойствие и вяра.
Огромната любов не можех да прикрия
и смеех се на всичко винаги, без мяра.
Но в никое море не трае вечно
спокойно и приятно време.
Следва буря в бъдещето недалечно,
а тя след себе си понася разрушителното бреме.
Отиде си ветрецът лек,
настана времето на буен вятър.
Сега разбирам колко трудно е да си човек
и да играеш непрестанно в земния ни театър.
В душата си усещам тътен -
предвестник на настъпващата буря,
умът ми сякаш е размътен
и мислите в главата ми се щурат.
Страх сърцето ми пронизва,
страх от бъдещето неизвестно,
от годините, които животът ми нанизва,
от всичко идващо и толкова нелесно.
Какво определила е съдбата?
Да можех само да узная...
И ако не ми е отделила част от чудесата,
със сетни сили бих борила се аз тогава.
И зная, и разбирам, че преходно е всичко,
че бързо идва и после бързо отминава.
Затова старая се да спазвам този принцип:
живей с бъдещето, а миналото остави в забрава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мадлена Балабанова Всички права запазени
