maikata (Мая Тинчева)
200 408
8.01.2023 г., 13:20 ч.

Времето 

  Поезия » Философска
813 3 5

Времето иска да се усмихне.

Тича между намръщените хора.

Присяда до старата ограда,

няма кой да я пребоядиса,

стопаните отдавна не живеят тук

разперили ръце на други континенти,

прегръщат тяхното време,

заспиват в другите къщи,

а българското време чака

до старата ограда на неверието и страха,

плаче тихичко,

загръща се в шала на миналото,

вика го в сегашното,

иска да го запази за бъдещето

в стария буркан от сладко...

Едно дете премина с колело

край старите огради,

счупените къщи,

тревясалите пътеки

и празните буркани,

натисна звънчето

времето скочи на рамото му,

прегърна вратлето на момчето,

вятърът духна в очите им

Чух смеха на двамата.

 

© Мая Тинчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесен стих!
  • Чудесен стих!
  • Благодаря, че прочетохте, момичета. Рядко влизам. Благодаря.
  • Едно звънче на колело само стига да преобърне времето. Прекрасно е!
  • Открих си много хубави находки тук е те поздравявам за тях, макар че съм поклоничка на класическия стих! 👍
    "... а българското време чака
    до старата ограда на неверието и страха,
    плаче тихичко,
    загръща се в шала на миналото,
    вика го в сегашното,
    иска да го запази за бъдещето
    в стария буркан от сладко..."!!!!!!!
Предложения
: ??:??