Времето

Времето е капитала на живота.

То е енергия - то е пари, но повече от пари буквално.

Енергия на живота.

Предметите енергия съдържат също.

Във времето когато ги държиш.

Погледът и на слънцето светлината показва ни предметите, които да държим трябва.

Четеш книга, филм гледаш, разходка извършваш.

Ама време трябва за това, за да енергията от тях приемеш.

Изкуство е велико на нещата време да дадеш.

Предметите, ръцете, времето - източник на радост, щастие са те!

Огледай се и виж, виж предмета, в ръка вземи го и го дръж, време дай си.

Предметът този ще ти заговори с чувства, с мисли.

Предметите и съществата живи радостта съдържат!

Нямам време казваш, но с плодове кошница ти пълниш.

Великодушието твое към предметите е - време ти да им дадеш.

Наведи се, отскубни трева, вдигни от земята пръчка, камък, и виж какво ще ти дадат.

Нямам време, - а не даваш ли на предмети някои време в повече?

А предмети други ръката твоя чакат.

Пътеки други отдавна за краката твои и ръце чакат, чакат.

Отиди при тях и живи направѝ ги!

Музика неслушана има за душата твоя.

Отдавна ти герой не бил си, отдавна подвиг неизвършен нужен е за теб.

Райовете твои изчерпали са свойта сила.

Оставѝ ги - дрехите тези красиви съблечѝ.

Нови облечѝ, време на предмети нови дай им, по начин нов душата нахрани.

Вълните бучащи на живота нови прииждащи чуй!

Кажи на живота нещо ново, слънцето свети ненапразно.

Гледай, гледай, виж - къде е нужно да дадеш, къде да вземеш.

Времето твое за пълнене неочаквано с плодове на кошницата твоя жизненена дошло е.

Лошото сега, утре добро ще бъде, ловец на красота бъди, на радост нова.

Стани и тръгни на път нов, бурените избуяли на пътеките твои стари-нови отстранѝ.

Време дай на новите пътеки.

Пътеките нови рай нов ще ти бъдат.

В деня всеки нов сценарий, малко нов съдържа се.

Талисманите стари, на пътеките нови използвай.

Твори ти нещо ново, и за старата красота не забравяй - отвреме навреме - време дай ѝ.

Всичко и навсякъде съдържа се - не вярвай много в рая стар!

Време на всичко, което движи те да се даде трябва.

Застоят лукс недопустим е.

Зле съм казваш ти, но адът твой да се използва може.

Виж къде грешиш, виж какво чака те - време ти да му дадеш.

Време без внимание, без ръцете твои и крака, смисъл няма.

А щом предметите държиш и храниш, пътеките щом ходиш-чистиш, мигът неотвратим на щастието твое ще дойде неизбежно.

Боговете от всеки на светлината лъч капитал на щастието правят.

Прославяй ги - и кошницата на живота, на деня светъл с плодове умело ти пълнѝ!

Светлина, поглед, предмет жизнедателен, пътека прекрасна и време!

Друго нищо по-хубаво няма!

Слава на Велес!

Ура 

Лесничея