Времето е дъждовито
Времето е дъждовито,
както в моите очи.
А сърцето ми - обвито
в гръмотевични мъгли.
Времето във мен е спряло.
Кратко. Викайки мълчи.
И небето ми преляло -
електрически вали.
Времето отдавна е такова
- полудява без лъчи.
Озверяваща природа,
цвят обсипан със бодли.
2
Цвете скършено, превито,
веч не вярва в светлина.
В самотата си е свито,
въздухът му - тъмнина.
Без мечти е залиняло,
преповтаряйки рефрен.
Тананикайки си вяло
как животът е сломен.
Как животът е отрова
- и на шия с въжени юзди.
Той те язди без умора,
в свят с разхвърляни звезди.
3
Цветето погледна сляпо
облачният хоризонт.
Минал порив, прелетяло ято,
времето - безгласен зов.
Синьото - от скръб изтрито,
времето така горчи.
Синьо със сълзи пропито,
време - до безчувственост боли.
Сякаш за да завали,
вятърът дори примря.
Но преди това, уви...
Времето във мен умря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Северина Даниелова Всички права запазени
