Времето е дъждовито
Времето е дъждовито,
както в моите очи.
А сърцето ми - обвито
в гръмотевични мъгли.
Времето във мен е спряло.
Кратко. Викайки мълчи.
И небето ми преляло -
електрически вали.
Времето отдавна е такова
- полудява без лъчи.
Озверяваща природа,
цвят обсипан със бодли.
2
Цвете скършено, превито,
веч не вярва в светлина.
В самотата си е свито,
въздухът му - тъмнина.
Без мечти е залиняло,
преповтаряйки рефрен.
Тананикайки си вяло
как животът е сломен.
Как животът е отрова
- и на шия с въжени юзди.
Той те язди без умора,
в свят с разхвърляни звезди.
3
Цветето погледна сляпо
облачният хоризонт.
Минал порив, прелетяло ято,
времето - безгласен зов.
Синьото - от скръб изтрито,
времето така горчи.
Синьо със сълзи пропито,
време - до безчувственост боли.
Сякаш за да завали,
вятърът дори примря.
Но преди това, уви...
Времето във мен умря.
© Северина Даниелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви! Радвам се, че все още харесвате старото ми стихо. То ми е много мило. Не случайно е първото, което постнах тук (:
-
Много добре
-
хмм, сега когато ми пишеш отново - разбирам какво точно си имал в предвит. Имам известен афинитет към някои такива остарели думички, но ще се постарая да ги сведа до минимум. Колкото до критиката, не виждам защо да те намразя, радвам се на добрите отзиви, разбира се, но критиката и по-важната, иначе няма как да се изграждаш. Това е, може би, единствената причина да поствам нещата си тук - компетентно мнение. (:
-
Северина, много се радвам, че не си ме намразила за леката критика, която отправих. Но наистина го правя само от добро чувство. Виждам, че имаш дарба и от теб зависи дали да седнеш на черния или на белия овен /знаеш приказката, предполагам/. Платон го е казал най-добре в "Митът за задгробното въздаяние на Ер": "Виновен е който избира. Бог е невинен!".
Баналността, която имах предвид е не по смисъл, а по форма. Формата на 2-рото и 3-тото ти стихотворение е банална, защото е безнадеждно остаряла.
"Цвете скършено, превито,
веч не вярва в светлина."
Пази се от думи като "веч". Поетът е роб на думите. Той няма право да се поставя над тях.
Рими като "рефрен" и "сломен", "примря" и "умря", са в състояние да убият и най-доброто, което си постигнала и то в един миг. Ето такива неща имах предвид. Надявам се, че правилно ще ме разбереш и тогава от таланта ти ще се посипят златни стихове, като от рога на изобилието.
С най-топло чувство: Мисана -
vega666 имаш известно право, тъй като вторите две произтичат от първото - има известно изтичане на чувството и не са толкова силни, макар че си ги харесвам. Но не съм съгласна за баналните неща, по-скоро бих ги нарекла общочовешки, а към тях се отнасяме с известна предубеденост, което е много жалко. Ще го кажа така, с нещо банално - на човека, когото обичаш, най-много би въздействало едно “Обичам те“ и точка. Има си причина баналните неща да са банални. Аз съм искрена и банална вероятно, но така като се замисля, те май и чувствата вече са банални в днешно време...Не знам, това е моето мнение (:
-
Дениз, имах предвид само публикуваните 2 текста на същата страница, под този, за който твърдя, че ми хареса. Това е само мое лично мнение. То никого и с нищо не обвързва. Поезията е преди всичко центробежна сила. Тя следва да ни отдалечава от общоприетите центрове и ценности, за да въздейства. Но когато дадени текстове гравитират около банални неща, те се тривиализират и в тях не може да има вече поезия.
-
Красиво пресъздадена болка...
-
Vega666, кои други текстове развалят впечатлението?
Сладурке, много е хубаво! Имаш талант и продължавай все така! Успех!
Дениз 25г. -
Хубаво е! И мен първата част ме грабна най-много.
-
Първото ти стихотворение е добро. Поезията ти е дошла на свиждане там.
Останалите текстове за съжаление развалят впечатлението. Стреми се да ги избягваш за в бъдеще, ако не искаш да се самозазидаш.
С най-сърдечно и приятелско чувство: Мисана
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
