тюркоаз (Мариола Томова)
940 8311
17.06.2010 г., 17:39 ч.

Времето е мое 

  Поезия » Философска
435 0 5

Обичам времето на дните си,

което сплита свила тънка,

което пази обич многолика

от всеки лист и цвят откъснат.


Аз няма да те преоткривам,

ти потърси ме и недей ме пуска.

И няма вече аз да те тревожа,

да ме откриеш трябва точно днеска.


Тогава, време, с трепет ще узная,

че непременно мое си и вездесъщо.

И грееш с оня зноен пламък,

и път си мой неведом нощем.


Обичам времето на дните си,

без сянка на съмнение -

за мен са даровете скрити,

а обичта е моя пленница.

 

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??