Времето е мое
Обичам времето на дните си,
което сплита свила тънка,
което пази обич многолика
от всеки лист и цвят откъснат.
Аз няма да те преоткривам,
ти потърси ме и недей ме пуска.
И няма вече аз да те тревожа,
да ме откриеш трябва точно днеска.
Тогава, време, с трепет ще узная,
че непременно мое си и вездесъщо.
И грееш с оня зноен пламък,
и път си мой неведом нощем.
Обичам времето на дните си,
без сянка на съмнение -
за мен са даровете скрити,
а обичта е моя пленница.
© Мариола Томова All rights reserved.
