Времето не спи -
оплита ме в мрежите си безметежни.
Времето си ти -
и викаш ме, ала пътищата са така безбрежни.
Времето мълчи -
а сърцето ми умира бавно в самота.
Времето лети,
но аз живея в мига на прашната земя!
© Вечерница или Зорница Всички права запазени