Времето, което ми остава
Есен ме посипва със листа.
Времето отново се учуди -
накъде съм тръгнала сега.
Беше сутрин. Изведнъж
хлопнах и последната врата
и нагазих в ноемврийски дъжд.
Някъде под Витоша видях
малко изоставено гнездо.
С мека шума го постлах.
Вече тук ще презимувам.
Дълго в залеза потъвах,
без да се обръщам и сбогувам.
Няма как да се загубя.
Всичко изживяно взех.
В следващ изгрев ще се будя.
Нощ завива ме полека.
Времето, което ми остава,
идва в лунната пътека.
По повод преместването ми в нов дом
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Петева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
