Селева (Весела Петева) Селева (Весела Петева)
4 84
Dec 3, 2025, 8:42 PM

Времето, което ми остава

  Poetry
76 0 3

Есен ме посипва със листа.
Времето отново се учуди -
накъде съм тръгнала сега.

Беше сутрин. Изведнъж
хлопнах и последната врата
и нагазих в ноемврийски дъжд.

Някъде под Витоша видях
малко изоставено гнездо.
С мека шума го постлах.

Вече тук ще презимувам.
Дълго в залеза потъвах,
без да се обръщам и сбогувам.

Няма как да се загубя.
Всичко изживяно взех.
В следващ изгрев ще се будя.

Нощ завива ме полека.
Времето, което ми остава,
идва в лунната пътека. 

По повод преместването ми в нов дом

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Петева All rights reserved. ✍️ No AI Used

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.2K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0