Времето ми стига
На мен пък времето ми стига.
Аз разпри с него нямам тук.
Животът често ми намига,
но ме е удрял и със чук!
От Господ малко ни се дава...
Щом почнем нещо - идва край.
Минава всяка земна слава,
това го всеки червей знай!
С купон се времето раздава
и всичко ни е на кантар,
треперим всичко да ни става,
короната - да има цар!
Човекът вечно се препира
и вечно времето следи...
И търси начин... и намира,
живота си да подреди!
И все си прави равносметка,
къде да иде, где да спре,
кого да кастри и да четка,
кой плод най-първо да бере!
Ако Човек е паласпура
и времето си не цени,
ще плаща всичко във натура,
докато да се издължи!
На мен пък Времето ми стига!
Изглежда съм се подредил.
Летя си като чучулига
и светът ми все е мил!
Знам, компенсации тук няма!
И няма връщане назад!
И всяка загуба голяма
ще тежи на твоя врат!
Загубиш ли, е безвъзвратно!
От никой време - не би взел!
Не чакай обеди безплатно,
Безсмъртие и без предел!
Във Младостта си не разбираш,
но идва Ден да разбереш!
А след това и до спринтираш,
ти не до Края си ще спреш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
