Времето на поета
Времето на поета
Измислим ли в живота слънце,
тогава идва светлината.
Посеем ли щастливо зрънце,
расте дървото на Съдбата.
Защо тогава да сме черни –
жестоки, болни и сами,
когато времето безмерно
ругае наш’те суети?
Когато можем да живеем
по-силни и добри Отгоре,
безлични песни да запеем,
изпили малкото си горест.
Измислим ли в живота слънце,
тогава идва светлината.
Посеем ли щастливо зрънце,
расте дървото на Съдбата.
Защо тогава да сме черни –
жестоки, болни и сами,
когато времето безмерно
ругае наш’те суети?
Когато можем да живеем
по-силни и добри Отгоре,
безлични песни да запеем,
изпили малкото си горест.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нико Ников Всички права запазени
