May 10, 2008, 5:02 PM
Времето на поета
Времето на поета
Измислим ли в живота слънце,
тогава идва светлината.
Посеем ли щастливо зрънце,
расте дървото на Съдбата.
Защо тогава да сме черни –
жестоки, болни и сами,
когато времето безмерно
ругае наш’те суети?
Когато можем да живеем
по-силни и добри Отгоре,
безлични песни да запеем,
изпили малкото си горест.
Измислим ли в живота слънце,
тогава идва светлината.
Посеем ли щастливо зрънце,
расте дървото на Съдбата.
Защо тогава да сме черни –
жестоки, болни и сами,
когато времето безмерно
ругае наш’те суети?
Когато можем да живеем
по-силни и добри Отгоре,
безлични песни да запеем,
изпили малкото си горест.
© Нико Ников All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Интересно написано, много философски. Допада ми.
-
добро е ,нико ,добро!!!!!!!
-
хареса ми,Нико!!!
поздрави! -
Хм интересно. Хареса ми.
-
Хубав стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Много ми хареса!
Поздрави!