diesto (Данаил Антонов)
1039 617
30.06.2023 г., 6:23 ч.

Времето убива страхливите 

  Поезия » Философска
527 4 5

Защо ми е това легло
с размерите на мойта стая
и толкова голям балкон –
хоро да сбира? Аз не зная.
Летял съм много нависоко. 
Отрязах си крилата. Пречат. 
Отеснявал ми е и животът. 
(Смъртта веднъж ме разсъблече.)
И аз, наивният с перото, 
написал милиони думи, 
се клех в човека и в доброто, 
(събрало се в дузина "луди".) 
А времето е тих убиец  
на своите страхливи клетници –
предрешили се стопаджии, 
опитали да го превърнат в пленник. 
Защо ми е това пространство 
в самотните ми дни и нощи?
За мойта плът ще има място. 
(Земята спомня си до кости.) 
А дотогава ще следя изкъсо 
дали изобщо някой ще посмее 
да вземе глътката от въздуха, 
която ме научи да живея... 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
29.06.2023

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??