Времето всичко лекува
Времето всичко лекува.
Нищо, че днес ми се струва
целият свят, че е сив;
утре цветя ще цъфтят из полята,
утре и птици ще пеят в гората,
утре със смях ще сменя тишината,
утре ще бъда щастлив!
Утре! -- за мен си лекарство.
Утре и в моето царство
бодри тръби ще звучат.
Нека се счупи ужасната шпага,
що на мъчения днес ме подлага,
нека се пръснат мъглите веднага,
нека сълзите да спрат!
Мъката в смях ще обърна,
нови мечти ще прегърна,
силен ще бъда в зори.
Болки ще бягат пред пориви свежи.
С яд щом разкъсам античните мрежи,
пламъкът ясен на нови копнежи
радостно в мен ще гори.
Няма да тлея и чезна,
както в ужасната бездна,
дето държеше ме скръб.
Няма да слушам гласа на сирени --
пристани нови ще търся, огрени,
с песен на всички мечти провалени
смело обръщайки гръб.
Утре. Смях. Блянове. Време.
Времето нека ме вземе
в свойте прегръдки от мед.
Щастие, радост ще има за всеки,
вкусил Надежда за нови пътеки.
Вечни да бъдат крилете ѝ леки,
днешния ужас -- проклет!
© Тошко Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Нека,но защо утре?! Защо не днес?!
-
А на мен ми хареса усета за ритъма в изказа.
-
Хареса ми оптимизмът!
-
Благодаря на всички! Съгласен съм, Стеф. Ама нали сме си оптимисти ...
-
Хареса ми стихат ти! Но времено понякога просто притъпява, не лекува...
-
Красив стих, септиолет/не съм сигурна има ли такъв?/! Много са специални чувствата между вчера, днес и утре.
-
Страхотно!!! Много ми хареса, Тошко! Поздрав!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Много хубаво стихо, Кавалере!