28.12.2019 г., 6:34

Вричане

1.1K 1 2

Вричане

 

Защото си ми всичко, те изплаквам

с последната сълза на листопада,

защото и светът ми е на срички,

аз вярвам, с тебе Господ ме "наказа".

Защото си на дявол продължение,

дори със поглед воплите ми вдишваш,

повтаряше, че нужно е смирение,

а в изгревите огнено ме искаш.

Защото до полуда стисках зъби,

а тайничко целувах те в съня си,

сега е времето да те "осъдя"-

ще бъда с теб, докато спре дъха ти!

 

Жулиета Великова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жулиета Великова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...