Dec 28, 2019, 6:34 AM

Вричане

  Poetry » Love
1.1K 1 2

Вричане

 

Защото си ми всичко, те изплаквам

с последната сълза на листопада,

защото и светът ми е на срички,

аз вярвам, с тебе Господ ме "наказа".

Защото си на дявол продължение,

дори със поглед воплите ми вдишваш,

повтаряше, че нужно е смирение,

а в изгревите огнено ме искаш.

Защото до полуда стисках зъби,

а тайничко целувах те в съня си,

сега е времето да те "осъдя"-

ще бъда с теб, докато спре дъха ти!

 

Жулиета Великова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жулиета Великова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...