18.03.2008 г., 18:02 ч.

Все към тебе... 

  Поезия » Любовна
926 0 22

Все долу бях

и все се кълнях,

как ще забравя

тази бездънна яма…

наричана сърцето ти…

И все падах на колене,

и все твоя бях…

Все виках след тебе

в среднощния хлад

и още те търся през време

…мъгливо…

…лъжливо…

за обичане…

или за себеотричане…

Боли ме от мене,

даже при вдишване

и всеки дъх е трън,

а по гърба -

тръпки и

…бяс, че бях

и пак съм

забързана към тебе

в нежен сън…

Все за тебе мечтах,

все изгубена бях

в тунела от грях…

Като писмо в бутилка се носех,

не спрях,

а вълните не бяха ми близки,

разбрах…

И колко пъти връщах се към тебе…

Връщах тебе…

Но защо за миг не спрях?!

Може би защото беше в мене…

Беше…

Дишах…

И живях….

 

 

© Ем Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??