Все към тебе...
Все долу бях
и все се кълнях,
как ще забравя
тази бездънна яма…
наричана сърцето ти…
И все падах на колене,
и все твоя бях…
Все виках след тебе
в среднощния хлад
и още те търся през време
…мъгливо…
…лъжливо…
за обичане…
или за себеотричане…
Боли ме от мене,
даже при вдишване
и всеки дъх е трън,
а по гърба -
тръпки и
…бяс, че бях
и пак съм
забързана към тебе
в нежен сън…
Все за тебе мечтах,
все изгубена бях
в тунела от грях…
Като писмо в бутилка се носех,
не спрях,
а вълните не бяха ми близки,
разбрах…
И колко пъти връщах се към тебе…
Връщах тебе…
Но защо за миг не спрях?!
Може би защото беше в мене…
Беше…
Дишах…
И живях….
© Ем All rights reserved.
