Все на път

Maryroj (МД)
259 725

28.10.2018 г., 0:54 ч.

Поезия

327 0 2

Навън е тъмна вечер – ухаеща на лято и липи.

На пейката съм седнала, над мен – куп звезди...

И само от далечината – музика –

отглас от човешка суета,

нарушава тихото спокойствие,

нарушава на нощта мира.

А звездите гледат и намигат ми,

и зоват душата ми към тях да полети.

А тя желае го, стреми се от пристана –

материалното си тяло да се освободи...

И ето, успяла е и тръгва, но чува глас:

“Мамичко, къде си, аз те търся…?”

… пак остава пленница на този свят…

… остава пленница на две очи,

наивни и изпълнени с любов…

Да, оставам, оставам тук…

Но душата ми в съюз със мисълта е все на път,

е все на път.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Maryroj (МД)

2018-10-28T08:37:23+02:00

Благодаря!
LiaNik (И.К.)

2018-10-28T08:11:16+02:00

Хубава идея, Мариела! Знам,че можеш повече ! Пиши и изживявах думите- те са пъзелите,чрез които проектираме мечтите,мъките, желанията си и, разбира се- душите си. Поздрави!