Maryroj (МД)
259 725
28 окт. 2018 г., 00:54

Все на път 

  Поэзия
331 0 2

Навън е тъмна вечер – ухаеща на лято и липи.

На пейката съм седнала, над мен – куп звезди...

И само от далечината – музика –

                                        отглас от човешка суета,

нарушава тихото спокойствие,

нарушава на нощта мира.

А звездите гледат  и намигат ми,

и зоват душата ми към тях да полети.

А тя желае го, стреми се от пристана –

материалното си тяло  да се освободи...

И ето, успяла е и тръгва, но чува глас:

“Мамичко, къде си, аз те търся…?”

 

… пак остава пленница на този свят…

… остава пленница на две очи,

наивни и изпълнени с любов…

Да, оставам, оставам тук…

Но душата ми в съюз със мисълта е все на път,

                                               е все на път.       

© МД Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря!
  • Хубава идея, Мариела! Знам,че можеш повече ! Пиши и изживявах думите- те са пъзелите,чрез които проектираме мечтите,мъките, желанията си и, разбира се- душите си. Поздрави!
Предложения
: ??:??