Все някога
Все някога ще те допиша
и мастилото ще запази спомена за теб.
Точно, когато за последно те издишам,
ще застанеш пред мен
като най-красивият портрет.
Все някога ще се случим отново
и ще се разпознаем в поредния стих.
Аз за теб ще бъда готова,
защото мастилото помни
къде точно те скрих.
Дали някога ще те допиша...?
Може би като спра да дишам...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Кръстева Всички права запазени
