Все някога ще си простя
за едната обич, до болка разпиляна.
Напук на хаоса, ще се събера
и на правилното място ще остана.
Все някога ще се измълча
и себе си ще успея да разкажа.
Ще изградя от истини света
и до една лъжите му ще смажа.
Все някога ще се откажа
от приказките с тъжен край.
На всеки дръзнал, ще му покажа,
че без щастие, човекът нищичко не знай.
Все някога ще се изправя
и отново ще тръгна да вървя.
Сега обаче трябва да се справя
със захвърлените дрипи от моята душа.
© Галина Кръстева Всички права запазени