Jan 21, 2021, 1:37 AM

Все някога

  Poetry
596 0 0

Все някога ще си простя

за едната обич, до болка разпиляна.
Напук на хаоса, ще се събера
и на правилното място ще остана. 

 

Все някога ще се измълча
и себе си ще успея да разкажа. 
Ще изградя от истини света
и до една лъжите му ще смажа. 

 

Все някога ще се откажа
от приказките с тъжен край. 
На всеки дръзнал, ще му покажа, 
че без щастие, човекът нищичко не знай. 

 

Все някога ще се изправя
и отново ще тръгна да вървя. 
Сега обаче трябва да се справя
със захвърлените дрипи от моята душа. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...