26.12.2022 г., 16:44 ч.  

Все някога денят ще порасте 

  Поезия » Строги форми
825 1 0
Не бе ли огънят ми благодатен?
Или реши, че е измамен?
Светът престава да е необятен,
не е ли споделен от двама.
Събрах душата си в заплетен възел.
Един от нас си е отишъл.
Къде и как, защо си бързал? –
да питам, вече няма смисъл.
Ти нощем спри да се събуждаш,
щом вятър клоните прекърши –
това е болка, но е чужда.
И става прошката ненужна – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Предложения
: ??:??