14.11.2006 г., 10:21

Все още........

823 0 7

Аз все още помня

онази странната сълза,

звука от счупено стъкло,

вкуса на минало,

разбитото сърце отдало се изцяло.

И чувствата,и болката....

Студът, когато теб те няма.

 

Аз все още чувам

онези страшни  думи

и танца на дъжда в душата ми,

вика заседнал във сърцето,

и кикота на самотата.

 

Аз още чувствам

твойте длани,

горели върху мойто тяло.

Дъхът на сутрешно кафе

в косите ми,

това да бъдеш с някой едно цяло.

 

Аз все още имам

две бенки на дясното си рамо,

страха от тъмното,

букет увехнали цветя

и миналото лято.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Киара Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз все още имам
    двете бенки на дясното си рамо,
    страха от тъмното,
    букет овехнали цветя
    и миналото лято.-Много мо харесва,браво,поздравления!!!
  • Благодаря за пожеланията!!!Радвам се че стиха ви е харесал
  • Браво!
    Възхитена съм!
  • "Дъхът на сутрешно кафе

    в косите ми,

    това да бъдеш с някой едно цяло."- Красиво е, нали!
    Много болка е стихът ти Киара...
    Пожелавам ти, пак да бъдеш едно цяло с някого!
    Вярвай го и то ще бъде!
    Поздравления за стиха!

  • Всяка твоя дума докосва и вълнува...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...