Nov 14, 2006, 10:21 AM

Все още........

  Poetry
822 0 7

Аз все още помня

онази странната сълза,

звука от счупено стъкло,

вкуса на минало,

разбитото сърце отдало се изцяло.

И чувствата,и болката....

Студът, когато теб те няма.

 

Аз все още чувам

онези страшни  думи

и танца на дъжда в душата ми,

вика заседнал във сърцето,

и кикота на самотата.

 

Аз още чувствам

твойте длани,

горели върху мойто тяло.

Дъхът на сутрешно кафе

в косите ми,

това да бъдеш с някой едно цяло.

 

Аз все още имам

две бенки на дясното си рамо,

страха от тъмното,

букет увехнали цветя

и миналото лято.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Киара All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аз все още имам
    двете бенки на дясното си рамо,
    страха от тъмното,
    букет овехнали цветя
    и миналото лято.-Много мо харесва,браво,поздравления!!!
  • Благодаря за пожеланията!!!Радвам се че стиха ви е харесал
  • Браво!
    Възхитена съм!
  • "Дъхът на сутрешно кафе

    в косите ми,

    това да бъдеш с някой едно цяло."- Красиво е, нали!
    Много болка е стихът ти Киара...
    Пожелавам ти, пак да бъдеш едно цяло с някого!
    Вярвай го и то ще бъде!
    Поздравления за стиха!

  • Всяка твоя дума докосва и вълнува...

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...