11.03.2019 г., 7:51

Все още

897 3 3

Не те изстрадах, още пиша.

Всичко до последно премълчах.

Не те проклех, не те и мразя -

Обичам те, пък нека да е грях!

Не те послушах на раздяла.

Как напред да продължа?

Завинаги далечна ли остана,

нима забрави моя глас?

Не се доказах като мъж.

Аз само те написах, в стихове.

Цветя не съм ти подарил веднъж -

Не те и преживях, а ми се искаше!

Но не мога, няма начин.

Или просто не успявам.

От дете съм вечно настойчив -

Заклех се винаги да те обичам!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Калинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесва ми! Споделям казаното от Лия!
    Поздравления!
  • Благодаря ти много! 🙏🏻
  • Цветята може и да са букетчета от думи.Но най-красивото е, когато виждаме тяхното проявление в простички жестове и дела. Пишеш красива поезия. Няма как да не трепне сърцето, когато притичва погледа по редовете. Благодаря!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...