Не те изстрадах, още пиша.
Всичко до последно премълчах.
Не те проклех, не те и мразя -
Обичам те, пък нека да е грях!
Не те послушах на раздяла.
Как напред да продължа?
Завинаги далечна ли остана,
нима забрави моя глас?
Не се доказах като мъж.
Аз само те написах, в стихове.
Цветя не съм ти подарил веднъж -
Не те и преживях, а ми се искаше!
Но не мога, няма начин.
Или просто не успявам.
От дете съм вечно настойчив -
Заклех се винаги да те обичам!
© Калоян Калинов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
