25.10.2020 г., 12:35

Все още

912 0 0

Не минава и ден, не минава и нощ,

във които да не те мисля.

Във кръвта ми течеш, във ума ми гориш

и не зная как да потисна

този спазъм копнеж, тази жажда за теб,

този устрем да те обичам...

И се раждат във мен нежни думи безчет,

със които да те наричам.

И те нося във мен, и макар да болиш

все те мисля- и денем, и нощем.

Във кръвта ми течеш, във ума ми гориш

и съм твоя все още. Все още!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...