Все още

Poetry

909 0 0

Не минава и ден, не минава и нощ,

във които да не те мисля.

Във кръвта ми течеш, във ума ми гориш

и не зная как да потисна

този спазъм копнеж, тази жажда за теб,

този устрем да те обичам...

И се раждат във мен нежни думи безчет,

със които да те наричам.

И те нося във мен, и макар да болиш

все те мисля- и денем, и нощем.

Във кръвта ми течеш, във ума ми гориш

и съм твоя все още. Все още!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0