Все още

Poetry

910 0 0

Не минава и ден, не минава и нощ,

във които да не те мисля.

Във кръвта ми течеш, във ума ми гориш

и не зная как да потисна

този спазъм копнеж, тази жажда за теб,

този устрем да те обичам...

И се раждат във мен нежни думи безчет,

със които да те наричам.

И те нося във мен, и макар да болиш

все те мисля- и денем, и нощем.

Във кръвта ми течеш, във ума ми гориш

и съм твоя все още. Все още!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0