13.11.2008 г., 7:33 ч.

Все още дишам... 

  Поезия » Любовна
530 0 2

 

Аз все още дишам,
но не искам да е така!
Все още се събуждам,
когато искам да заспя...
Болката я има -
по-реална е от мен...
Няма ли да спра да съществувам някой ден?
Душата ми тъгата взима
и даже пита за още...
Мразиш да се наранявам,
защо тогава продължаваш
да гледаш безучастно как страдам?
Как се мъча и се вричам...
Знаеш ли, че те обичах?
А вече е в минало време,
къде е споменът от тебе?
Пак бих дала всичко за тебе - безумна лъжа,
за капка от твоята любов бих убила - нелепо е, да!
Любов не заслужавам, нито пък ти...
А толкова много боли!!!
Но ще се справят нашите души,
ще потъват и ще се издигат сред прах от мечти...
Само това остана, нали?!

© Ивона Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сърдечно ти благодаря !
  • "А толкова много боли!!!"

    Толкова болка и отчаяние.
    Ти дишай и не се предавай, а накрая всичко ще си дойде на мястото!
    Знам го от опит.
    Поздрав за стиха!
Предложения
: ??:??